ЯЖТЕ МАНОВ МЕД
Знаете ли какво е мана? Да, ако сте чели Библията. Там е описано как „чадата Израелеви”, тръгнали след Мойсей през пустинята да търсят Обетованата земя, са се хранели с „манна небесна”. А всъщност маната е сладък безцветен сок, който листните въшки и други насекоми смучат от листата на дървесните видове (дъб, клен, върба, бор и др.). Тя съдържа захароподобни азотни, минерални вещества и витамини и по състав наподобява нектара. Отделя се от листата и прилистниците на дървесни, храстови и тревни растения и се екскретира от листата им във вид на дребни капчици - медена роса. Когато около пчелина няма нектарни източници, пчелите събират тази течност, както и фекалиите на над 71 вида листни въшки (които също са сладки) и я преработват в манов мед. Поради това се различават два вида мана - животинска (от листните въшки) и растителна (медена роса). Те не я събират, когато съдържа по-малко от 4% захари и когато в нея липсват ароматни и някои други съединения.
Сокът, отделян от отделните видове растения, е различен по своя химичен състав. Маната от листни въшки съдържа високомолекулни захари, които ги няма в сока от растенията. При това от различните насекоми се получава мана с различни захари.
В медената роса преобладават глюкозата и фруктозата, като процентът на фруктозата е най-висок. Затова фалшифицирането на мановия мед се постига, като към отвара от дъбови кори се прибавя фруктоза, а за имитирането на животинска мана се добавя свинска мас. Полученият фалшификат се коригира по отношение на електропроводимостта му, като микропикселите трябва да съответстват на тези на оригиналния манов мед.
Такова менте трудно се разкрива. В ментето липсват ензимите, отделяни от слюнчените жлези на пчелите - диастаза (амилаза), инвертаза, каталаза, кисела фосфатаза, глюкооксидаза, полифенолоксидаза, пероксидаза, естераза и протеолитични ензими. Липсата им е показател за фалшификация. В пчелния мед са доказани 181 идентифицирани вещества, които осигуряват широки възможности на аналитичната химия в определянето на фалшификатите.
Понякога в медената роса вместо захари има захарни алкохоли или вредни за пчелите вещества (рафиноза, мелибиоза, галактоза и маноза). Многообразието на захарите привлича пчелите, докато захарните алкохоли ги отблъскват. Различните видове захари в медената роса оказват влияние върху свойствата на мановия мед: консистенция, вкус, лечебен ефект и др.
Мановият мед, получаван от дъбовите гори в Странджа е с тъмен до черен цвят и специфичен аромат, изключително богат е на минерални вещества, антиоксиданти с противораково действие и предотвратява левкемията у децата, повишава нивото на хемоглобина (има антианемично действие), понижава кръвното налягане, стимулира кръвния ток в коронарните съдове и укрепва сърдечния мускул; има предпазен ефект при респираторни инфекции, при заболявания на черния дроб, бъбреците и пикочния мехур, подобрява работата на кръвотворните органи (по-специално на далака).
Мановият мед съдържа аланин, аргинин, валин, аспарагинова и глутаминова киселина, глицин, цистин, лейцин, лизин, метионин, пролин, серин, треонин, тирозин, триптофан, а от захарите - освен рафиноза, мелибиоза, галактоза и маноза, също ималтоза, мелицитоза,захароза, глюкоза, фруктоза и др. За мановия мед е характерно високото съдържание на мелицитоза (4-11%) и ерлоза, както и с по-голямо съдържание на по-висши захари. Неговата киселинност и буферният му капацитет са по-високи от тези на нектарния мед. Съдържанието на азотисти вещества и минералните соли (особено на катиоина К), декстрини, слизести и небелтъчни, съдържащи азот, субстанции, както и на кварцови кристали го правят токсичен за пчелите (манова токсикоза), но не и за хората. При пчелите, зазимени с манов мед, се наблюдават дегенерация и некроза на чревния епител - до функционални смущения на червата и до смърт при презимуването или по време на събирането на маната и внасянето й в кошера. Минералните соли в мановия мед достигат до 1,52%.
Поради по-високото съдържание на декстрин, белтъчни вещества, минерални соли и др. задното черво на пчелите бързо се запълва, а образуваните токсини от различни бактерии и плесени усложняват допълнително обмяната на веществата. Най-съществени са промените в средното черво: в началото усилена секреция и отслояване на перитрофичната мембрана (то се къса и не може да се отпрепарира), а последващите дегенеративни и некробиотични промени са причина за масовата смъртност при пчелите.
Мановият мед е с по-голяма гъстота, отколкото нектарният. Той е със своеобразен аромат и често има неприятен горчив вкус. Кристализацията му е най-често дребнозърнеста. Тъмнокафявият манов мед кристализира по-рядко, като се образуват големи зърна с течна субстанция между тях. Той е по-хигроскопичен от нектарния мед и, когато не е запечатан в килийките, лесно вкисва.
Разпознаването на мановия мед се осъществява със спиртовата реакция и с пробата с варова вода (и при двете положителната проба се манифестира с размътване и утайка).
Профилактика и терапия с манов мед: по 1 супена лъжица три пъти дневно 1 час преди ядене.
Често пчелите смесват мановия мед с нектарен и се получава смесен мед (акациево-манов, липово-манов и др.). Свойствата на чистия и на смесения мед са различни.
Проф. д-р Янаки КАРАДЖОВ